ГЛАВИ – ОПАШКИ
(Ези – Тура)
Настоящата изложба представя керамични творби на бакалаври и магистри по "Керамика и порцелан" на Нов български университет. Пластиките са създадени в рамките на есенния семестър от учебната 2022/2023 г.
Изложбата е концентрирана едновременно и с еднаква тежест в две противоположни житейски гледни точки – магическата призма на младостта – от една страна, и реалността на съзряващата личност – от друга.
Първият аспект е светът на детската невинност и магия. Създадени са интердисциплинарни работи, фокусирани върху фантастични същества, митични фигури и други причудливи, съновни образи. Чрез търсенето на символни и архетипни идоли, авторите изразяват необходимостта си за излизане от реалността и встъпване в света на колективното несъзнавано, което понякога интуитивно дава отговори на отдавна зададени въпроси.
Вторият аспект се фокусира върху по-сериозната и реалистична страна на живота и изследва въпроси като женската идентичност, стареенето и семейната динамика. Неслучайно по тази тема, несъзнателно и отделно едни от други, работят автори, които са преминали през един от ключовите за личностното съзряване моменти – майчинството.
Обединени под общия покрив на ателиетата по Керамика на НБУ, двете теми и двете позиции на млади и зрели, неминуемо съжителстват заедно и черпят от опита си и метафорично или не, отново се оказват страните на една и съща монета. Монетата, чрез която обичайно взимаме решение, ако не знаем по кой път да поемем, в случая – интуитивния или реалистичния. Ези е страната с числото, което обозначава номиналната стойност на монетата, а тура е страната с графичен образ, например лице. На английски наречени heads (в превод от англ. “глави“, ?ези“) и tails (в превод от англ. “опашки“, ?тура“)
Темите и интердисциплинарната ангажираност на програмата създават концепцията за цялостно себеизразяване и съчетание на различни творчески медии, сред които керамика, живопис, бродерия, рисунка.
текст: Алина Папазова
Автори:
Александра Александрова; Борислав Чуклев; Ваня Ривова; Гергана Димитрова; Десислава Емилиянова; Даниела Боянова; Даниела Божкова; Катрин Методиева; Лора Несторова; Магдалена Гешева; Петър-Александър Георгиев; Спас Йорданов; Цветелина Ковачева; Яна Димитрова
Преподаватели:
проф. д-р Моника Попова; ас. д-р Виолета Заранкова; хон. преп. Алина Папазова
Александра Александрова, Морски свят
Бакалавър “Визуални изкуства” с профил "Керамика и порцелан"
Морето е моето спасение, но и най-голям страх.
На брега, наблюдавайки безкрая, рестартирам. Но в него полудявам, там в тъмнината пълна с неизвестност и вода, която те поглъща.
Моите пластики са цветни, безобидни морски създания. Медузи с пипала от плат, няма отрова, а само волност и нежност. Корали, силни и стоически като планини. И морски кончета, които се обичат.
С тях бездънната тъмнина е вече приветлива и мога да се потопя в нея, без страх, а с копнеж.
Алина Папазова
Алина Папазова е родена в София през 1993 г., където e базирана в момента. Работи в областта на керамиката и илюстрацията, като експериментира и с много други форми на визуално изкуство. Тя е хоноруван преподавател и докторант по Керамика и порцелан в Нов български университет, където завършва бакалавърска и магистърска степен.
Алина включва в изкуството си елементи, символично повлияни от различни култури, понякога трансформирани по хумористичен начин. Поставяйки се в контекста на техния свят, който е диаметрално противоположен на съвременния живот, тя създава процес на включване на някои от основните им учения в собствената си култура. Главното от тях е свързано с връзката ни с природата и нейната святост.
фино шамотизирана глина, глазура
пастел и акрил върху хартия
В подсъзнанието са затворени чудовищни хищници, които пораждат първичен ужас и гнус или обратното – върховно любопитство, красота и любов. От психоаналитична гледна точка, те разкриват подсъзнателни конфликти и стремежи, които често остават рационално неразгадани. Разглеждайки и интегрирайки ги в творчеството си, Алина Папазова им дава свободата да живеят нов живот, срещайки други себеподобни същества и вплитайки ги в изцяло нов контекст.
Настоящата работа разглежда художествената интерпретация на един от сънищата на авторката, който тя неведнъж използва като отправна точка в различните си проекти.
?Образът на змията, която се появи в сънищата ми за пръв път преди няколко години, ме ужаси за дълго. Огромно чисто пространство, бяла двуглава змия пълзи бавно към мен и ме гледа в очите. Аз я гледам все едно е някаква шега. Времето тече бавно докато змията наближава. Когато стига на метри от мен, разбирам, че тя е съвсем истинска и няма нищо смешно в нея. В момента, в който го осъзнавам, бивам парализирана като от горгона. Този сън ме преследва, а с него змиите започнаха да се появяват постоянно в рисунките ми и съзнателно търсех информация за тях. Много интересни същества – символно са много контрастно обременени – едновременно съчетават най-висшето добро и най-ужасното зло. Сигурна съм, че изобразявайки ги, ги опитомих. Сега не само не ме плашат, ами изпитвам абсолютно уважение към тях. Това важи за всички същества в моето подсъзнателно царство. Изследвайки ги, отивам назад в античния свят, където възприятията на древните хора са сурови дотолкова, че всички тези същества са хомогенно свързани с психологията и бита и отношението към тях често е отношение като към богове.“
Цветелина Ковачева
Студент Магистърска програма ?Керамика и порцелан. Съвременни и дигитални форми“, Нов български университет.
В света има много повече глад за любов, отколкото за храна.
Сюжетът на творбата се опитва да представи дълбоката емоция в децата, породена от липсващата майка. Майка, която липсва физически и/или емоционално, защото е починала, защото е изоставила детето си или просто защото го пренебрегва заради кариера, интереси, неосъзната агресия или друго. Депресията, тревогата и непрестанното търсене на любовта са проекция на емоционалната празнота и травмата, която липсващото родителство оставя в децата.
Материали и метод на изработка: Фино-шамотизирана бяло изпичаща се глина, изпичане на бисквит. Черен окис, нанесен под глазура. Двойно изпичане на два слоя глазура – бяла, покривна матова глазура на първо изпичане, и потапяне в черна, гланцова глазура на второ изпичане.
Даниела Боянова
Студент в БП ?Визуални изкуства“, модул ?Керамика и порцелан. Дигитални форми“
"Преди две години започнах да рисувам всекидневно в един малък тефтер. Успях да го запълня след шест месеца и малко след това, с провокация от Моника, изкормих рисунките от тефтера. Тези рисунки бяха част от миналогодишното ми участие в общата студентска изложба ?ЦИ13“ в галерия ?Сан Стефано“. По-късно бяха представени на територията на НБУ.
Оттогава съм изрисувала още 4 тефтера. Този път използвам само изрезки от тефтерите, вместо цели рисунки – композиции, т.е. само героите. Героите са хора от моя живот, преобразени като архетипи. Тези архетипи идват предимно от видео игрите, в които си прекарвах повечето от времето преди години."
Даниела Божкова
Първи курс Магистърска програма ?Керамика и порцелан. Съвременни и дигитални форми“, Нов български университет
"Когато с тригодишната ми дъщеря обикаляхме гората, а тя видя това малко цвете... Вдъхновена от нежността на зимните минзухари и тихите залези край морето, това е творба, съчетала меката светлина на детските откривателски очи и яркия ми стремеж да правя красиви лампи."
The blue lamp/Синята лампа: Керамична лампа цвете с насочено осветление. Основа и ствол, ръчен градеж, листа оформени с платки.
Материали: Фино-шамотизирана бяло изпичаща се глина, бисквитно изпичане. Глазурно изпичане – синя ефектна глазура, жълта и черна гланцова глазура.
Червен текстилен кабел – 3x0,75 мм?; Led крушка E27 OSRAM, 950lm
Гергана Димитрова
Студент в Магистърска програма "Керамика и порцелан. Съвременни и дигитални форми", НБУ.
Гергана Димитрова е родена през 1993 г. в град София. Завършва НУИИ "Илия Петров" със специалност "Живопис", след това завършва бакалавърска и магистърска степен в Национална Художествена Академия в специалност "Сценография" при проф. Светослав Кокалов. В момента е студент в Магистърска програма "Керамика и порцелан. Съвременни и дигитални форми", с ръководител проф. Моника Попова. Работи в сферата на живописта, колажа, рисунката и керамиката.
Творбата е част от поредица описваща седемте етапа на метаморфоза на жената: от дете, девойка, съпруга, майка, войн, баба, мъдрец.
"В този автопортрет проследявам пътя от дете към девойка. Това са етапите, които ни променят. Държейки "зашит" в мен образа на детето, който се е превърнал в грижа и всеотдайност, в смелост и самостоятелност. В своето начало жената е божествено същество, живеещо във въздуха. Това е момента, в който пречупва съзнанието си и се получават нейните трансперсонални виждания, за това коя е тя самата."
Катрин Методиева
Студент Бакалавърска програма "Керамика и порцелан. Дигитални форми"
Гаргойлите са абсолютната илюстрация на злото или т.н. "тъмни ангели". Гаргойлите нямат образи, могат да бъдат всякакви метаморфозиращи същества, с муцуни на кучета, криле на прилепи, нокти на котки, люспести кожи и зъби, извиращи отвсякъде.
Друго въплъщение на абсолютното зло, според средновековните хора, били котките. Те са смятани за вещици, демони, и дори за дяволи. Техните тела подобно на демонични същества също се извиват и завиват, сгъват и разпъват, хвърлят и замръзват във всякакви неестествени форми.Зловещи ангели от безформена материя, търсеща своя образ отвъд човешкото и на границата на възприятията. Ангели в пухкаво, меко, розово облекло."
Лора Несторова
Студент Бакалавърска програма "Керамика и порцелан. Дигитални форми"
"Това е работа за неизразимата подсъзнателна любовна връзка между двама души и невъзможността за физическото и осъществяване. Изразена под формата на мисловни разговори и сънища. Използвани са образите на лъвица-риба и вълк-риба. Лъвицата и вълкът са едни от най-доминантните видове в природата, като тя заема ролята на мъжа – ловува и пази семейството, а той заема ролята на жената, като отглежда поколението. И двете животни символизират силна връзка с интуицията, смелост и лоялност. В религията са противоречиви, защото лъвицата е закрилник на хората, а вълкът е символ на злото и разрухата. Двете животни са обединени от рибата, която е символ на дълбоката чувствителност и интимност между хората."
Магдалена Гешева
4-та година студент в Бакалавърска програма ?Визуални изкуства“,
модул ?Керамика и Порцелан. 3Д дигитални форми“
"В работата си "ПОБЕДАТА НАД ЗВЕРОВЕТЕ" (маслени бои върху памучно платно, около 150 см х 75 см) целя да разкажа за връзката между животните, заемащи челни роли в съвременния ни битов живот – кучетата и котките. Сюжетът се състои от кучето в ролята на беззащитен, ембрионален образ, даром преборен от свирепата голяма котка, грабнала в ръцете си отнетия огън на победата – победата в тяхната животинска борба. Платното е визуализация на борбата между двата организма така, че да бъде водена по честен път, като котките и кучетата да изравняват, даже разменят своя физически размер. При тези условия обаче се налага да се даде автоматично надмощие в полза на котките над техните съперници. Природните закони, еволюцията и опитомяването са се устроили и влезли в симбиоза така, че оцеляването на дадени видове да е единствено възможно, ако техните врагове и противостоящи видове бъдат лишени от определени дадености и качества. Наясно сме, малките котки колко опасна физическа и емоционална вреда могат да нанесат, когато са нервни, та ако котките не бяха котки, а просто бяха тигри, какви са реалните шансове на кучетата в социалната си битка срещу тях? Хората в своята попкултура сме си изградили определен култ към котките, в който бихме работили, дишали, живели за тях, бихме им дарили всичко, даже собствения си живот. В това число обаче, готови ли сме да предадем дори най-скъпите си живи същества като знак на жертвоприношение също?"
Проф. д-р Моника Попова
Ръководител на модул ?Керамика и порцелан. Дигитални форми“ в Бакалавърска програма ?Визуални изкуства“ и Магистърска програма ?Керамика и порцелан. Съвременни и дигитални форми“.
Пластиката е многолицева с мобилни елементи.
Идеята за създаване на керамичната пластика е провокирана от серията рисунки, които прилагам, като допълнение към формата.
Както в рисунките, така и в тримерната форма, съм заложила тема, която е инкрустирана в моя живот – семейството и майчинството, особено в годината, в която се родиха 3 бебета от 3-те ми дъщери.
Съпругата и майката в мен е образът ми като човек.
Другите ми две лица са на преподавател и творец.
С участието си в тази изложба събирам и трите!“
Ваня Ривова
Магистър по "Керамика и порцелан. Съвременни и дигитални форми"
"Композицията Филтър за търкане от пластики е едно откровение и разголване, с което искам да провокирам филтрите , които хората си създаваме, докато приемаме заобикалящата ни среда. Ако има послание, което бих искала да оставя с тях, е да се интересуваме и вълнуваме от голотата. Да заменим чувството на срам, неприемане, омраза към телата си, с любов и приемане. Да не съдим чуждите тела, защото разбрах, че тялото може да е масивно и здраво, но пропуска в душата болка, тъга и лоши чувства. То бива филтрирано и назовавано чрез обиди, епитети, етикети, а душата няма филтър, за да не поема от това."
Виолета Заранкова
Асистент в Програмите по "Керамика" на бакалавърско и магистърско ниво в Нов български университет
Виолета Заранкова е родена и живее в гр. София. Основни интереси на изследване в творчеството ? са съвременната керамика, рисунката, инсталацията, колажа.
"Пандемия и майчинство.
Два сложни периода, в които личността няма абсолютната власт над себе си и съществуването си.
Два сложни периода, които за мен съвпаднаха, сляха се в един и промениха комфортната ми зона.
Рисунките, с които участвам в изложбата, са част от по-мащабна серия, започната през пандемията и майчинството ми, когато нямах физически досег с глина. Те представят личността като керамичен съд, бленуващ ?свободата“ и борещ се с безсилието, тъмните мисли, страха, собственото си отчуждение...
Използваните материали са химикалка, тънкописец и флумастер."