?Водна паша“ – скулптурната композиция на големия българския творец Павел Койчев – вече е разположена в Южен парк – в езерото при входа откъм ул. ?Нишава“. Шестте фигури – пастир и овце, в които е вложена библейска символика – са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, 4 м от които над водата.
Официалното откриване се състоя на 27 септември в присъствието на автора, представители на Столична община, общественици, личности от областта на културата, журналисти. Събитието беше водено от директора на дирекция ?Култура“ на Столична община Биляна Генова. Малина Едрева – председател на Постоянната комисия по култура към Столичния общински съвет благодари на автора, че се е доверил на Столична община и създал творбата за града ни. Думи за произведението и нейния автор казаха проф. Станислав Памукчиев и доц. Георги Лозанов.
?Преди повече от сто години Василий Кандински дава отговор какво трябва да носи като качество голямото произведение на изкуството: То трябва да носи белега на индивидуалността на автора; трябва да носи белега на стила на времето, стила на епохата; и най-тайнственото непонятно качество – да носи универсалния неизменчив белег на вечното изкуство. ?Водна паша“ има всичко това.
Павел Койчев, с качеството на своята творческа автентичност, беляза своето време и изрази през себе си, през своето творчество, личните и колективни енергии за търсенето и постигането на съвременно разбиране за изкуство.
?Водна паша“ е поредното върхово постижение на Павел Койчев, една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на повече от 50 години интензивна практика, на пластически открития и стъпки в еволюцията на личния стил на автора. Тази композиция е резултат на артистичната интуиция и на творящата енергия, които във времето постигнаха качеството на автономен пластичен визуален код – печатът на Павел Койчев.
В своята артистична програма авторът с лекота смесва неомодерни пластични кодове с постмодерни игрови стратегии. Има уникалната дарба да внушава сериозни, дълбоки съдържания по един увлекателен, неочакван, дори забавен начин. Тази мащабна реализация на Койчев увенчава цялата му програма като художник, неговото усилие да намери пластичен отговор на енергиите на свободолюбивия дух на новото време, в което живеем.
Всяко време и всяко общество имат необходимостта от своите символи и колективни ритуали. ?Водна паша“, със силата на своята визуална магия, носи много богато, многопластово естетическо и духовно съдържание. Асоциацията с библейското сказание за ?добрия пастир“ е активното послание към днешния ден, с неговите исторически, политически и социокултурни колизии. С реализацията на този уникален проект е спечелено пространство за високата цел и функция на изкуството да одухотворява и окултурява, да облагородява средата, която обитаваме, да ни открива към по-високи измерения на естетическата среща с тайната и смисъла на живота.
Днес ние сме дарени със светлината и очарованието на митопоетичния свят на Павел Койчев, на неговата творческа виталност и артистични прозрения.
Трябва да благодарим на всички екипи, работили с Павел, отдали енергия и висок професионализъм за реализацията на ?Водна паша“. Трябва да благодарим на тези прозорливи общественици, културни деятели и администратори, дали живот на този уникален проект. Да е жив и здрав, творчески креативен още дълги години маестро Павел Койчев!“ – каза в проф. Памукчиев.
?Трябва да сме благодарни на Столична община, която в диалог с гражданското общество започва да отваря градската среда към съвременното изкуство. Това не е никак лесно и не е лишено от риск, защото няма такова очакване към градската среда. Очакването е да има паметници по конкретни поводи за конкретни личности, които по един много ясен начин да казват това, което пише на табелата отдолу. Когато се появи нещо, което не е направено по поръчка – никога не съм виждал Павел Койчев да работи по поръчка – и то трябва да те поведе към твой личен диалог с твореца. Това е сложно и изискващо културна работа състояние, което хората, когато се разхождат из градините и по улиците, не са готови да вършат. Затова е много важно не само да се отваря средата към съвременно изкуство, а и с какви точно произведения започва да се отваря. Произведения, които да формират вътрешното ухо, което да чува посланията им. В това отношение ?Водна паша“ е невероятно точно намерен вход. Едно произведение на съвременното изкуство, което според собствения му жанров канон беше създадено в нетраен материал и постепенно от 2009 г. то започваше да се превръща в класическо произведение – и сега е класическо произведение, отлято в класически материал. И това стана, защото хората не искаха това произведение да изчезне. Когато се появи в малкото езерце до бензиностанцията на магистралата, това беше една гледка, едно видение, което никой не искаше да изчезне и всички питахме Павел как ще остане… за 12 години то се пренесе от нетрайните материали на съвременното изкуство в трайността на класиката. Тъй като то работи и с кода на съвременното изкуство, и с кода на пластическото внушение, то ще има ефект, който ще помогне на публиката да проходи в тази територия… Това произведение има много ясно послание, което стъпва върху библейския разказ… Когато за първи път видях ?Водна паша“ си казах – това е Евангелието с хепиенд. Духовният пастир повежда след себе си своето стадо, но то не загубва вярата, не пада във водата, а продължава да го следва… Духовният пастир, вместо да бъде поставен от хората на кръста, както се случва в библейския разказ, да бъде разпнат, хората му вярват и продължават да го следват. В това произведение има изключителен библейски оптимизъм. Павел Койчев не създава религиозни внушения, ползва религиозни кодове, но без да прави внушения. Той отива по-нататък – в съвременната културна ситуация. Това произведение казва нещо, което е особено хубаво да се чуе сега преди изборите – ние се нуждаем от духовни водачи, които да са авторитети – съвсем не е задължително да са религиозни, даже не е задължително да са политически лидери, а просто авторитети, на които да вярваш. Когато има авторитет, на когото вярваш, тогава можеш да повярваш и в себе си до такава степен, че да тръгнеш по водата“ – каза доц. Георги Лозанов.
Идеята за поставянето на мащабната композиция ?Водна паша“ беше подкрепена от много обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници, от екипа на Софийската градска художествена галерия. След отправената покана и поредица обсъждания Павел Койчев предложи на Столична община да създаде специална версия на емблематичната си творба, даде идея и за локацията, в която тя да заживее. Столичният общински съвет одобри разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.