Програма ?Поколения“ на галерия "Дечко Узунов" представя ученици на големия ни художник Дечко Узунов – утвърдени художници, някои от които вече са приключили своя творчески и житейски път. За тях разказът остава само през погледа на историците на изкуството, през техните творби, архиви и спомени.
Изложбата ?Дора Кънчева. Моите пътища“ е съвместен проект на Художествена галерия ?Дечко Узунов“ – филиал на Софийска градска художествена галерия, и Художествена галерия – Стара Загора, с подкрепата на Художествена галерия – Казанлък и Регионален исторически музей – София.
Живописката Дора Кънчева (1926 – 2013) е една от видните ученички на големия творец. Важен спомен за това каква е тя като личност и автор пази изкуствоведът проф. Марин Добрев, който споделя: ?Всеки ден, в който стоеше с четка пред статива, за нея бе празник. Живописта ? провокира със звучната си цветност и експресивност, с излъчващото се удоволствие от творението, с младежката си откровеност и мъдростта на посланията. Обсебилата я страст към живописта определяше нейните пътища към природата, към изкуството и към живота. (…) Рисуваше, докато ръката ? можеше да държи четка. Една от последните си картини тя нарече ?Легенда за живата вода“. Това заглавие е своеобразна метафора за същинското ? присъствие в изкуството“.
Завършила образование си в началото на 50-те години на ХХ век, Дора Кънчева излиза от Художествената академия в София, обогатена от уроците на Дечко Узунов. Уроци, които не само спомагат развитието ? в изкуството, но ? дават възможност да върви уверено по пътя на живота. Повече от петдесет години тя ще рисува неуморно, намирайки вдъхновение в архитектурата и улиците на големи и малки градове, както и в скътаните в планината подбалкански села. Често изобразява стари църкви, манастири, рибарски хижи, морето с плаващите или закотвени лодки, цъфналите през пролетта дървета и др. Творби на авторката са притежание на почти всички държавни галерии у нас, както и на множество частни колекционери по цял свят.
В експозицията ?Дора Кънчева. Моите пътища“ са показани избрани пейзажи, представящи творчеството на авторката и нейното неуморно движение в търсене на сюжети. Водещото в платната е изобразеното място. Пристанища, пазари (?Пейзаж – Созопол, ?Варна – пазара“), някое друго кътче на София, Мелник, Казанлък, Гоце Делчев или с. Шишковци ни показват само една малка част от местата, които художничката е посетила. А смесицата от цветове и форми върху художествената повърхност ни предават и емоциите на Дора Кънчева, които ?продължават да трептят“ и през времето.
