С концерта "Веселин Стоянов – Шедьоври на клавирното и вокалното творчество" продължава на 26 април от 19:00 часа в зала "БИАД" цикълът "Музикални вторници", част от Календара на културните събития на Столична община.
Участници в концерта са двама изявени музиканти – Евгени Желязков (пиано) и Андреана Николова (мецосопран), които заедно с младите таланти Ивайло Василев, Георги Белчев, Никол Кисьова, Изабел Саркисян, Ваяна Колева и Алина Бойчева от Националната музикална академия "Панчо Владигеров", Националното музикално училище "Любомир Пипков" и Националното училище по изкуствата "Веселин Стоянов" ще изпълнят едни от най-популярните клавирни и вокални произведения на Веселин Стоянов.
Веселин Стоянов е представител на т.нар. "второ поколение" български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" през 1933 г. Завършва пиано в ДМА (дн. НМА "Проф. П. Владигеров") като ученик на брат си Андрей Стоянов през 1926 г. Същата година постъпва в Академията за музика и драматично изкуство във Виена в класа по пиано на проф. Ебенщайн и композиция при проф. Ф. Шмит, частно учи пиано при П. Де Кон и оркестрация при Вундерер. След завръщането си в България работи като частен преподавател по пиано и теория на музиката и концертира като пианист и диригент (1931 – ?37 г.). От 1937 г. преподава музикално-теоретични дисциплини в ДМА. От 1945 г. е професор по композиция и музикални форми, декан на теоретичния факултет (1952 г.) и ректор (1956? – 62 г.). Директор на Софийската опера (1953 – 54 г.).
Въпреки че пише в различни жанрове, нагласата му е преди всичко към инструментално мислене и драматургически разгърнатата симфонизация, реализирани чрез използването на лайтмотивна техника, богата хармония и пищна, често екзотична като звучност оркестрация. Търсейки свой подход към постигането на национална звучност, той вплита мелодика и ритмика във фолклорен стил без да използва оригинални образци.
Веселин Стоянов е автор на 3 опери, балет, оперети; на симфонична и камерна музика; 3 концерта за пиано и оркестър; хорови, солови и масови песни; филмова музика и др. Редица негови произведения са се утвърдили като образци на българска музика и на световната сцена. Сред тях са гротескната сюита "Бай Ганьо" по Ал. Константинов (1941 г.), "Рапсодия" (1956 г.) и "Празнична увертюра" (1959 г.); инструменталните концерти, написаните през 30-те години – Соната и Сюита за пиано, Соната за цигулка и пиано, струнните квартети и др.
Публикува студии и статии по въпроси на музикалната естетика, музикалните форми и съвременната българска музика.
